В Сан Антонио се изля целодневен пролетен дъжд, но това не ни изплаши. Трите часа българска игра минаха неусетно. Рефрен в заниманията този път беше думата врата и съпътстващите глаголи, както и срутване на разни постройки.
Мама Юлиана и момичетата строиха замък с Лего, на който после му отваряха и затваряха вратата, а вътре се настани да живее едно бляскаво конче. Замъкът си имаше и кули, и незавидна съдба. В края на краищата, крахът на всеки замък е началото на нова въображаема игра. Лия си научи урока и го пренесе на следващото ниво - отваряше и затваряше вратите на кухненските шкафове, а после нарисува една череша с костилка. Двегодишните ученички, които разбира се учат най-бързо, бяха особено активни и дори започнаха една своя си нареждаща плюшени играчки и пълнеща чанти игра. Гледахме и "Алиса в страната на чудесата" на български.
Освен, че е много хубаво дублиран и подходящ за малки деца с множеството животни и смешки, както и с прекрасната си история, е подходящ за българско чуждоезиково обучение, защото подава и повтаря поединично и в контекст отделни ключови за сюжета думички, като "врата", "маса", "ключ", "цветя", "малка", "голяма" и много други. А за децата с добър български език, разбира се, достъпно упражнява фрази и комуникационни езикови стратегии. Туидълду и Туидълди се оказаха особено смешни. Също така, препрочетохме (по желание на Нели) руската народна приказка "Теремек" в прекрасното издание на московското издателство "Астрель", в която една мишка намира една къща сред гората, чука на вратата и когато разбира, че никой не живее там, се превръща в нейна стопанка. Компанията се увеличава с жаба, заек, лисица и вълк, но когато и мечокът решава да се нанесе вътре, къщичката се срутва. (Интересно, че и Алиса почти срути еедна къщичка в страната на чудесата.) После всички животни си построяват нова, по-голяма къща, за да може и мечокът да живее вътре. Почуквахме на вратата на книжката и тренирахме въпроса "Кой живее тук" и " Кой е този" и много други въпроси, и говорихме от името на различни животни. Беше весело. Момчетата и Даниела започнаха да скачат като зайчета и жаби, Нели показа как се пълзи, и всички бягаха. Ето така преговорихме глаголите. След това дойде ред на пъзели и свободна игра, като междувременно тренирахме любезни думички и фрази, с които си искаме храна. Ето така прекарахме един спокоен, игрив българоезичен следобед.
No comments:
Post a Comment